Още веднъж
сега ще стане тъжно
много тъжно
докато си постилам новата мушама с гербери в оранжево
и лъжите на годините минават покрай мен
оставят три четири бръчици около очите
на разни светли чертички
или просто петна от дъжд
които няма как да изтриеш с нищо
а вярата не стихва по никакъв начин
пред разтворените прозорци
и септември граби от светлината с пълни шепи
тогава боли
толкова боли
колкото една година
а преди да се родят облаците
сълзите водят лудите си диалози една с друга
и дори не слушат думите
а се сливат една в друга
по стъклата
и не можеш да изтриеш с нищо
мъглата слязла над вечерта
и самотните избелели тетрадки
събират прахта на забравата
а веселите изречения за клюкарки и розови чаршафи
са само някакъв спомен
връщаш се на определен период от време
и one more try
е нещото което носи смисъл
на затворените капандури
октомври минавам като разкъсване
по всяка цифра от календара
и първият сняг е само сън за Коледа
онази в която ти дадох сърцето си
на едри парцали
и плача на всяко първо число
преди да си спомня заминалите влакове
и онази топла вечер
където се целуваха въздишките
месец за обичане
и нарушаване на правила
като разграфяваш живота си на сезони
в които дишаш
или забравяш че дишаш
смисълът изчезва някъде към 23 и после
дори не боли
а е само тъжно
толкова тъжно
колкото есенно листо сгърчено от студа
и вятър
неприютен никъде
побеснял от виене из лабиринтите на собствената си душа
и си просто жена
в напътствия за лесен живот
жадуваща една последна прегръдка
другото е само есен
и дъжд
дъжд
дъжд
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Николова Все права защищены
много хубаво
