Още за Йети
да издигнеш край къщата вчера?
Има сламена шапка и морков за нос
и в очите - два въглена черни.
В него спи палав глетчер. И смело дори
бих рекъл още - с(нежна) лавина.
Ти с дъха си го вече веднъж обгори
и сега той не е тъй невинен.
И когато през двора преминеш в зори,
той умислен и светло разсънен
с всеки удар в сърцето си сякаш брои
твойте стъпки, додето се върнеш.
А следобед, щом ти над високия сняг
вейнеш рокля, пуловера синкав,
той се вдига на пръсти задъхано чак,
дваж по-лек и сребрист от снежинка.
Но щом първи лъчи се прокраднат едва
и възкръсне възторжен Всемирът,
дълго в шапчица сламена въглени два
ще изтляват, за теб ще се взират...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
