7 feb 2012, 22:26

Още за Йети 

  Poesía » Otra
768 0 18


Как успя този странен наглед албинос
да издигнеш край къщата вчера?
Има сламена шапка и морков за нос
и в очите - два въглена черни.

В него спи палав глетчер. И смело дори
бих рекъл още - с(нежна) лавина.
Ти с дъха си го вече веднъж обгори
и сега той не е тъй невинен.

И когато през двора преминеш в зори,

той умислен и светло разсънен
с всеки удар в сърцето си сякаш брои
твойте стъпки, додето се върнеш.

А следобед, щом ти над високия сняг

вейнеш рокля, пуловера синкав,
той се вдига на пръсти задъхано чак,
дваж по-лек и сребрист от снежинка.

Но щом първи лъчи се прокраднат едва

и възкръсне възторжен Всемирът,
дълго в шапчица сламена въглени два
ще изтляват, за теб ще се взират...

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да,такава жена би разтопила и глетчер!..
  • <a href="http://smiles.33bru.com/smile.146760.html" target="_blank"><img src="http://s18.rimg.info/9a4cc0cb2ad6e1223d71747f51219d91.gif" border="0" /></a>
  • Интересен начин да напишеш отново любовен стих, защото макар да си го сложил в графа други, любовта строи от него!
  • Благодаря ви:

    Eli-smo (Елисавета Драгнева)
    ekstasis (МихаилЦветански -Огнян Пожаров-)
    myanakieva (МариЯ )
    danigallery (Йорданка Господинова)
    izvorche (Христина Петрова)
    silvina84 (Силви )
  • Поздравления,Ивайло!Пишеш много хубаво!
  • Много хубав, оригинален стих!
    Поздравления, Ив!
    Здрав и вдъхновен бъди!!!
  • Както винаги, уникален!!! Поздрави, Иво, за оригиналния и майсторски стих!
  • Привет! Снежен, но нежен е човекът в твоята поетична закачка с тази страховита зима. Поздравявам те за анжамбманите! Трудно се ангажира такъв ритъм, напълно отговаря на динамиката на твоите провокации. Снежният ти човек е с пролетно сърце и буди капчуците, въпреки идеята за глетчер Въгленчетата в сламените шепи на лятото са обещания за любов, което е обичайно за светоусещането, с което се е наложила твоята поетична визия за света Не зная защо ми напомни за Далчевия прозорец, кото призовава да съхраним детето у себе си. При теб е по-скоро зов: Съхранете лятото на своята обич!
  • Благодаря ви:

    valia1771 (Ивон
    Ilis (Алина Стоянова)
    nellnokia (Нели Господинова
    galina999 (Галина Иванова)
    valia_26 (Валерия Иванова
    Eia (Росица Танчева
    линасветлана (Лина Светлана
    elenasim1 (Елена Петрова)
    irena-docheva (Ирена Дочева
    voda (Елица Ангелова
  • Закачливо, палаво! С поздрави, Ив!
  • Поздравления !!!
  • Снежен Йети албинос, досущ като снежен човек, дар от любимата! Развихрил си се!
  • Това стихо въобще не ми хареса, Бароне!
    "завчера-черни" нямат абсолютно никаква рима, освен ако не го произнасяш завчЕра...
    И ритъмът не е на ниво.
  • Със стиховете ти наистина възкръсва "възторжен Всемирът"!
  • Поздравления за поезията от снежната планина!
  • Поздрав сърдечен, Ив!
  • Когато настъпи моментът, който черпи сили от топлината, тогава се случва наистина едно тъжно разтапяне и ледено-снежната хубост попива в земните недра отнасяйки веселото сърце на снежния човек...леле!!!
  • Каква идейна наситеност в образа на един снежен човек!
    И колко свежест!
    Поздравления и тук, Поете!
Propuestas
: ??:??