20 окт. 2007 г., 20:09

Още за любовта

715 0 4
 

                           Още за любовта



                         Сияят телата ни в тъмнината.


                         Беззвучно опиват се устните...


                         Нечакано начало сред самотата...


                         Забързват миговете пропуснати...


            

                         А вятърът рови в отломките


                         на спомени разпилени...


                         И тихо потрепващи клонки


                         небрежно улавят промените...


           

                         Невероятно е, но сме различни.


                         Открехваме вратата съдбовна!


                         И само ранобудните птички


                         ще знаят - любовта е възможна!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...