Oct 20, 2007, 8:09 PM

Още за любовта

  Poetry
714 0 4
 

                           Още за любовта



                         Сияят телата ни в тъмнината.


                         Беззвучно опиват се устните...


                         Нечакано начало сред самотата...


                         Забързват миговете пропуснати...


            

                         А вятърът рови в отломките


                         на спомени разпилени...


                         И тихо потрепващи клонки


                         небрежно улавят промените...


           

                         Невероятно е, но сме различни.


                         Открехваме вратата съдбовна!


                         И само ранобудните птички


                         ще знаят - любовта е възможна!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...