20.10.2007 г., 20:09

Още за любовта

716 0 4
 

                           Още за любовта



                         Сияят телата ни в тъмнината.


                         Беззвучно опиват се устните...


                         Нечакано начало сред самотата...


                         Забързват миговете пропуснати...


            

                         А вятърът рови в отломките


                         на спомени разпилени...


                         И тихо потрепващи клонки


                         небрежно улавят промените...


           

                         Невероятно е, но сме различни.


                         Открехваме вратата съдбовна!


                         И само ранобудните птички


                         ще знаят - любовта е възможна!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...