Още за любовта
Сияят телата ни в тъмнината.
Беззвучно опиват се устните...
Нечакано начало сред самотата...
Забързват миговете пропуснати...
А вятърът рови в отломките
на спомени разпилени...
И тихо потрепващи клонки
небрежно улавят промените...
Невероятно е, но сме различни.
Открехваме вратата съдбовна!
И само ранобудните птички ...