20 oct 2007, 20:09

Още за любовта

  Poesía
717 0 4
 

                           Още за любовта



                         Сияят телата ни в тъмнината.


                         Беззвучно опиват се устните...


                         Нечакано начало сред самотата...


                         Забързват миговете пропуснати...


            

                         А вятърът рови в отломките


                         на спомени разпилени...


                         И тихо потрепващи клонки


                         небрежно улавят промените...


           

                         Невероятно е, но сме различни.


                         Открехваме вратата съдбовна!


                         И само ранобудните птички


                         ще знаят - любовта е възможна!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....