Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
10 мар. 2024 г., 15:53

Осиротяваме 

  Поэзия » Философская
217 0 2

Душата ни осиротява всеки миг,
щом близък наш политне към небе.
Денят ни става пуст и много тих,
все по-празното отвътре ни боде.

И сякаш се смаляваме… кап, кап
подобно капките от свещ горяща,
прогаряме за миг и ни остава знак,
сподавен вик в гърло се заклещва.

Осиротяваме, смаляваме, топим,
а те множат се, сбират се отвъд.
За нас остават спомени и да тъжим,
за тях – безкраят и светлина по път.

Осиротяваме...

10.03.2024

© Анета Саманлиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А тишината ми расте и с всеки нов изчезнал глас,
    все по-вече и по-голяма става.
    Подреждам, трупам липси час, по час
    а болката от тишината задушава...

    Съпреживях...
  • “Душата ни осиротява всеки миг,
    щом близък наш политне към небе”

    Така е. Загубите са тежки и трудни. Все едно губиш част от себе си!
Предложения
: ??:??