10 mar 2024, 15:53
Осиротяваме
Душата ни осиротява всеки миг,
щом близък наш политне към небе.
Денят ни става пуст и много тих,
все по-празното отвътре ни боде.
И сякаш се смаляваме… кап, кап
подобно капките от свещ горяща,
прогаряме за миг и ни остава знак,
сподавен вик в гърло се заклещва.
Осиротяваме, смаляваме, топим,
а те множат се, сбират се отвъд.
За нас остават спомени и да тъжим,
за тях – безкраят и светлина по път.
Осиротяваме...
10.03.2024
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
“Душата ни осиротява всеки миг,
щом близък наш политне към небе”
Така е. Загубите са тежки и трудни. Все едно губиш част от себе си!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
все по-вече и по-голяма става.
Подреждам, трупам липси час, по час
а болката от тишината задушава...
Съпреживях...