7 мар. 2004 г., 11:20

Осмомартенско 

  Поэзия
1856 0 3
Като коте-тихо се измъквам
призори от топлото легло...
грациозно към PC-то се промъквам...
стих ще пиша,казват лесничко било...

Празник има мойта фея,
само с цвете-нещо не върви.
И затуй оклюмал аз немея-
как се сплитат думи най-добри?!

Че е хубава,красива-тя си знае...
мила,страстна,секси,нежна...
толерантна,и етична е-щом трае
мойта ревност на моменти тъй метежна.

Май добре звучи,а?-вий кажете...
повече да пиша-не,не бива...
просто е-жената като рядко цвете
иска само да се преоткрива.

Свършвам.Край на мойто стихоплетство...
скъпата пробужда се в кревата-
лягам бързо-да не дойде бедствие...
и събудя звяра у жената.


     Честит празник!

© Пенчо Пенчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??