7 мар. 2004 г., 11:20

Осмомартенско

2.2K 0 3
Като коте-тихо се измъквам
призори от топлото легло...
грациозно към PC-то се промъквам...
стих ще пиша,казват лесничко било...

Празник има мойта фея,
само с цвете-нещо не върви.
И затуй оклюмал аз немея-
как се сплитат думи най-добри?!

Че е хубава,красива-тя си знае...
мила,страстна,секси,нежна...
толерантна,и етична е-щом трае
мойта ревност на моменти тъй метежна.

Май добре звучи,а?-вий кажете...
повече да пиша-не,не бива...
просто е-жената като рядко цвете
иска само да се преоткрива.

Свършвам.Край на мойто стихоплетство...
скъпата пробужда се в кревата-
лягам бързо-да не дойде бедствие...
и събудя звяра у жената.


     Честит празник!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенчо Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....