7 mar 2004, 11:20

Осмомартенско

  Poesía
2.2K 0 3
Като коте-тихо се измъквам
призори от топлото легло...
грациозно към PC-то се промъквам...
стих ще пиша,казват лесничко било...

Празник има мойта фея,
само с цвете-нещо не върви.
И затуй оклюмал аз немея-
как се сплитат думи най-добри?!

Че е хубава,красива-тя си знае...
мила,страстна,секси,нежна...
толерантна,и етична е-щом трае
мойта ревност на моменти тъй метежна.

Май добре звучи,а?-вий кажете...
повече да пиша-не,не бива...
просто е-жената като рядко цвете
иска само да се преоткрива.

Свършвам.Край на мойто стихоплетство...
скъпата пробужда се в кревата-
лягам бързо-да не дойде бедствие...
и събудя звяра у жената.


     Честит празник!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенчо Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...