17 дек. 2023 г., 00:28

Остана любовта сираче

919 17 12

Разопаковаха живота
и нищо в него не откриха.
Светец не пуска вътре котва.
С изкуствен разум го смениха.

Живеем вече непотребни.
Разделят ни високи здания.
Емоциите просят бедни -
клошари в призрачни сияния.

Окаменяват днес вълните
мечтани брегове нестигнали.
Напускат небеса орлите.
Пълзящите са се издигнали.

Последно време в нас се взира.
Дори не може да заплачеш.
И никой нищо не разбира.
Остана любовта сираче.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина разопаковаха живота ...и става някак все по-тъжно,когато последното време в нас се взира. Познатият ни свят постепенно се превръща в непознат... И дори някак не можем да заплачем за любовта, останала сираче !!!
  • Така е ,Приятелю!!!
  • Колко горчиви истини...
    Адмирации!
  • И много тъжно, и много вярно! Орлите се реят над небесата, пълзящите няма да оцелеят по висините. Да се надяваме на справедливи времена!
    Адмирации, Младене!
  • Изкуственият интелект и виртуалната реалност ще въведат “преструктуриране на любовта и взаимоотношенията”! Поздравления, прекрасен стих-копнеж по истинския живот, истинската човешка любов!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...