Остана любовта сираче
Разопаковаха живота
и нищо в него не откриха.
Светец не пуска вътре котва.
С изкуствен разум го смениха.
Живеем вече непотребни.
Разделят ни високи здания.
Емоциите просят бедни -
клошари в призрачни сияния.
Окаменяват днес вълните
мечтани брегове нестигнали.
Напускат небеса орлите.
Пълзящите са се издигнали.
Последно време в нас се взира.
Дори не може да заплачеш.
И никой нищо не разбира.
Остана любовта сираче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
