Разопаковаха живота
и нищо в него не откриха.
Светец не пуска вътре котва.
С изкуствен разум го смениха.
Живеем вече непотребни.
Разделят ни високи здания.
Емоциите просят бедни -
клошари в призрачни сияния.
Окаменяват днес вълните
мечтани брегове нестигнали.
Напускат небеса орлите.
Пълзящите са се издигнали.
Последно време в нас се взира.
Дори не може да заплачеш.
И никой нищо не разбира.
Остана любовта сираче.
© Младен Мисана All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
