Разопаковаха живота
и нищо в него не откриха.
Светец не пуска вътре котва.
С изкуствен разум го смениха.
Живеем вече непотребни.
Разделят ни високи здания.
Емоциите просят бедни -
клошари в призрачни сияния.
Окаменяват днес вълните
мечтани брегове нестигнали.
Напускат небеса орлите.
Пълзящите са се издигнали.
Последно време в нас се взира.
Дори не може да заплачеш.
И никой нищо не разбира.
Остана любовта сираче.
© Младен Мисана All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
