vega666 (Младен Мисана)
1553 14305
Dec 17, 2023, 12:28 AM

Остана любовта сираче 

  Poetry
216 15 14

Разопаковаха живота
и нищо в него не откриха.
Светец не пуска вътре котва.
С изкуствен разум го смениха.

Живеем вече непотребни.
Разделят ни високи здания.
Емоциите просят бедни -
клошари в призрачни сияния.

Окаменяват днес вълните
мечтани брегове нестигнали.
Напускат небеса орлите.
Пълзящите са се издигнали.

Последно време в нас се взира.
Дори не може да заплачеш.
И никой нищо не разбира.
Остана любовта сираче.

© Младен Мисана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е ,Приятелю!!!
  • Колко горчиви истини...
    Адмирации!
  • И много тъжно, и много вярно! Орлите се реят над небесата, пълзящите няма да оцелеят по висините. Да се надяваме на справедливи времена!
    Адмирации, Младене!
  • Изкуственият интелект и виртуалната реалност ще въведат “преструктуриране на любовта и взаимоотношенията”! Поздравления, прекрасен стих-копнеж по истинския живот, истинската човешка любов!
  • Цяла вселена е поезията ти, Младене!
    Винаги ми носиш нов светоглед и усещане!
  • Осиротя любовта към свободата на изразяване в света в който живеем!
    Дори да заявим нещо като "глас в пустинята",дочуваме ехото на закани и скърцане на зъби от старите динозаври!
    При теглене на пенсията на 07.12.23 година банкомата ми задържа дебитната карта!После в банката ме попитаха в коя политическа партия членувам?!
    И тъй като съм безпартиен още съм без изветие кога ще ми върнат картата!(?)
  • Дисекция на времето, в което живеем, лишени от любов и чувства.
    Поздравления!
  • Стиховете ти са красиви,Младене! Поздравявам те!
  • Трябва да се направи нещо! Да се осинови Любовта?
  • Каква великолепна поетична дисекция на нашето измъчено време! Браво, Мисане!🥰👍
  • Звучи ми като по Шекспир -- 66 сонет и явно дилемата е стара:

    Зова смъртта. На този свят съм сит:
    достойнствата – родено лицемерие,
    нищожества, придаващи си вид,
    и гавра със човешкото доверие

    и с чест удостоени подлеци,
    и с девственост търгуваща нечестност,
    и силата в ръцете на скопци,
    и съвършенство в мрак и неизвестност,

    и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
    и в глупост обвинена прямотата,
    и творчеството с вързана уста,
    и истината в служба на лъжата.

    Отдавна бих напуснал тази кал,
    но, друже мой, за тебе ми е жал.
  • Тук самата действителност е писала тези истини, Младен! Като шамар отеква през времето , за да ни напомня, че без любов, животът ни свършва! Поразяващо красив и дълбок стих! Поздравявам те!
  • “Живеем вече непотребни”… живеем ли изобщо или само съществуваме
  • "Напускат небеса орлите.
    Пълзящите са се издигнали"... Картината ти, Младене, е в стил "реализъм" до последния ред! Тъжно и болезнено вярно...
Random works
: ??:??