11 февр. 2025 г., 12:55

Остана ми само писането

355 1 0

Остана ми само писането...

Не съм родена, не заслужавам,

не притежавам тази сила

да позволя на някой друг да ме закриля.

Не мога сама да предрека съдбата,

няма го този свят,

където сме двама

и аз съм се кротко у теб свряла.

Мога само да я напиша - нашата история.

Каква агония?

Отново...

Сърцето ми вие в жална симфония,

в душата ми настанала е хаотична хармония,

железни кървави белезници

закопчали са се около моите ръце,

листът не може до мен да се добере.

Но аз я пиша - нашата история,

пробивам я в моето изпито сърце,

надълбоко,

дълбая я,

жестоко,

и боли,

защото никога няма да си Ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Компанска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...