11.02.2025 г., 12:55

Остана ми само писането

354 1 0

Остана ми само писането...

Не съм родена, не заслужавам,

не притежавам тази сила

да позволя на някой друг да ме закриля.

Не мога сама да предрека съдбата,

няма го този свят,

където сме двама

и аз съм се кротко у теб свряла.

Мога само да я напиша - нашата история.

Каква агония?

Отново...

Сърцето ми вие в жална симфония,

в душата ми настанала е хаотична хармония,

железни кървави белезници

закопчали са се около моите ръце,

листът не може до мен да се добере.

Но аз я пиша - нашата история,

пробивам я в моето изпито сърце,

надълбоко,

дълбая я,

жестоко,

и боли,

защото никога няма да си Ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Компанска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...