Остана ми само писането

Остана ми само писането...

Не съм родена, не заслужавам,

не притежавам тази сила

да позволя на някой друг да ме закриля.

Не мога сама да предрека съдбата,

няма го този свят,

където сме двама

и аз съм се кротко у теб свряла.

Мога само да я напиша - нашата история.

Каква агония?

Отново...

Сърцето ми вие в жална симфония,

в душата ми настанала е хаотична хармония,

железни кървави белезници

закопчали са се около моите ръце,

листът не може до мен да се добере.

Но аз я пиша - нашата история,

пробивам я в моето изпито сърце,

надълбоко,

дълбая я,

жестоко,

и боли,

защото никога няма да си Ти.