Остана само...любовта
ОСТАНА САМО... ЛЮБОВТА
В памет на младеж и девойка,
загинали в морето по време на буря.
Светкавици раздираха небето,
а страшният им тътен,
примесен със неистовия вой
на побеснели корабни сирени,
убиваха разбудената тишина.
Вълните, сякаш бе играчка,
подмятаха бездушно бяла лодка
с отнесено от бурята платно.
Във нея... Той и Тя.
Мечтите им потънаха в морето,
а вятърът отнесе
последния реален шанс.
Надеждата им отлетя,
остана само... любовта.
Момичето погледна към небето,
но вместо Бог, там... „Горе”,
препускаха облаци зловещи –
чудовища, сякаш от ада дошли.
„С какво сгрешихме, Господи?
Защо да вярваме, че теб те има?
Дори смъртта да прекрати,
живота ни преди да разцъфти,
с душите ни ще тръгне любовта.
А ти...”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Запрянов Все права защищены