ОСТАНА САМО... ЛЮБОВТА

                                          В памет на младеж и девойка, 

                                                       загинали в морето по време на буря.

Светкавици раздираха  небето,

а страшният им тътен,

примесен със неистовия вой

на побеснели корабни сирени,

убиваха разбудената тишина.

Вълните, сякаш бе играчка,

подмятаха бездушно бяла лодка

с отнесено от бурята платно.

Във нея... Той и Тя.

Мечтите им потънаха в морето,

а вятърът отнесе

последния реален шанс.

Надеждата им отлетя,

остана само... любовта.

Момичето погледна към небето,

но вместо Бог,  там... „Горе”,

препускаха облаци зловещи –

чудовища, сякаш от ада дошли.

„С какво сгрешихме, Господи?

Защо да вярваме, че теб те има?

Дори  смъртта да прекрати,

живота ни преди да разцъфти,

с душите ни ще тръгне любовта.

А ти...”