25.11.2010 г., 1:15

Остана само...любовта

1.1K 0 0

ОСТАНА САМО... ЛЮБОВТА

 

                                          В памет на младеж и девойка, 

                                                       загинали в морето по време на буря.

 

Светкавици раздираха  небето,

а страшният им тътен,

примесен със неистовия вой

на побеснели корабни сирени,

убиваха разбудената тишина.

Вълните, сякаш бе играчка,

подмятаха бездушно бяла лодка

с отнесено от бурята платно.

Във нея... Той и Тя.

Мечтите им потънаха в морето,

а вятърът отнесе

последния реален шанс.

Надеждата им отлетя,

остана само... любовта.

Момичето погледна към небето,

но вместо Бог,  там... „Горе”,

препускаха облаци зловещи –

чудовища, сякаш от ада дошли.

„С какво сгрешихме, Господи?

Защо да вярваме, че теб те има?

Дори  смъртта да прекрати,

живота ни преди да разцъфти,

с душите ни ще тръгне любовта.

А ти...”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...