Те, думите съвсем, като децата,
играят си и милват, и раняват.
И странници са, скитат по земята,
и будните ни нощи озаряват.
Дали са врани, или пойни птици,
и с изгрева запяват, или грачат,
една душа-камбана, две зеници,
ги карат да се смеят, или плачат.
Камбаната, звъни – многоезично,
и глухите гласът й ще дочуят,
словата ми, дори и едносрични,
в душите, като вихър ще нахлуят. ...