Остана шепа думи - друго няма...
Те, думите съвсем, като децата,
играят си и милват, и раняват.
И странници са, скитат по земята,
и будните ни нощи озаряват.
Дали са врани, или пойни птици,
и с изгрева запяват, или грачат,
една душа-камбана, две зеници,
ги карат да се смеят, или плачат.
Камбаната, звъни – многоезично,
и глухите гласът й ще дочуят,
словата ми, дори и едносрични,
в душите, като вихър ще нахлуят.
Не съм поет, не е голяма драма,
каквото имам щедро го дарявам.
Остана шепа думи – друго няма,
и в тях душа... И евтино ги давам...
Купете ги и птици нахранете,
пръснете ги по пролетни полета,
вържете с тях на вятъра ръцете,
че носи той душата на поета...
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Пепи, Светучице, Кате, Рози, благодаря ви! Щурче, LY!
-
....! 💙
-
Красива творба!Поздравления, Наде!
-
Идвам отново да почувствам милувката на твоите думи и да ме отвее вихърът им към приказни висини!
-
Не си поет, вулкан от поезия си!
Адмирации! -
Ники, Роси, благодаря ви! Красе, Лия, подарихте ми една широоока усмивка. Прегръщам ви, момичета! Роси, Рени, Шефе, Хари, благодаря ви, приятели! За думите си много прав, сенсей! Страшни асоциации си правиш, направо паднах от метлата, от смях!
-
Прекрасно!
-
"вържете с тях на вятъра ръцете,
че носи той душата на поета..."
Ако вържеш ръцете на поета, поезията ще извира от очите му
много казваш и много замисляш! -
Думите са уреди. За копаене на злато, за обработка на душевната почва, за убиване. Каквото избереш и е нужно...
Хареса ми...
Съвет към момичетата - не давайте на мъжете си да разберат поезията. Тя не бива да се разбира, а само да се усеща. Разбирането е като сутрешно събуждане - тай, която нощес си усещал, се появява до теб чорлава, без вежди, с лилаво-пясъчни джуки...
И чакаш да се вземе метлата и отлети... -
Прекрасен напев! Красотата блика и озарява от всяка думичка! А това, което е останало - предстои да ни поднесеш с обичайния взрив от еуфория и великолепие!
-
Красе, така ме усмихна с коментара за мъжа си, и се отнесох... И твоят, като моят, само че в различен аспект. Моят все казва: "От мен поет не става, ама като гледам как светиш с тази топла и щастлива усмивка, вече знам, че четеш нещо от Надето."
И не за друго ми, на мен лицето ми е картинен израз на душевните ми трептения, а ти, Наде, както неведнъж съм ти казвала,успяваш да накараш душата ми да пее по различен начин. И "камбаната звъни" или камбанката припява, чувам всеки ред и октава от редовете изпяти от твоята душа. Благодаря ти, за това стихотворение! Знаеш,че винаги оценявам и предлагам най- високото заплащане, а после разпръсквам без цена, за да се радвам на пролетното покълване на човещината. -
Стихът на Гош е супер! Много ми хареса...Наде, мъжът ми казва, "абе през ден ми четеш нещо от това Наде, почнах и аз да разбирам от поезия...внимавай да не пропиша и аз!" Викам - едва ли...трябва си метла, вълшебна
-
Много ми харесва, много! Поздравления, Наде!
-
С музата на Гош се е зародил-чудесен стих!
А ти Наде си вълшебница!
И извор на поезия!
Благодаря ти! -
За мен е важно, че си тук, Марийче! Радвам се, че съм и Муза, Гош...Това само, като сляза от метлата, или не...
-
Всичко твое, Наде, слагам в " избрано"!
Уникална си, миличка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
