Остана шепа думи - друго няма...
Те, думите съвсем, като децата,
играят си и милват, и раняват.
И странници са, скитат по земята,
и будните ни нощи озаряват.
Дали са врани, или пойни птици,
и с изгрева запяват, или грачат,
една душа-камбана, две зеници,
ги карат да се смеят, или плачат.
Камбаната, звъни – многоезично,
и глухите гласът й ще дочуят,
словата ми, дори и едносрични,
в душите, като вихър ще нахлуят.
Не съм поет, не е голяма драма,
каквото имам щедро го дарявам.
Остана шепа думи – друго няма,
и в тях душа... И евтино ги давам...
Купете ги и птици нахранете,
пръснете ги по пролетни полета,
вържете с тях на вятъра ръцете,
че носи той душата на поета...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
