Nella_gold (Нели )
3 841

12 мая 2012 г., 20:34

Остана тишината

Поэзия » Другая

1K 0 1

Очаквах те...

Ти беше миг,

припърхал

във зениците на времето.

И беше полъх -

в дългата ми нощ...

И във съмнения за вик,

разкъсал сетивата ми

с неверие,

което...

непосилно се роди

във тихата раздяла

със сърцето...

Очаквах те...

И беше спазъм,

сладък спазъм,

разкъсващ

животворно

самотата...

До сетен миг,

заровил шепи

във хладната

прегръдка...

на земята.

Очаквам те -

недосънуван сън

в кутията

с неслучени вълшебства.

А аз съм тук.

Остава в мене

тишината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬