May 12, 2012, 8:34 PM

Остана тишината

  Poetry » Other
1K 0 1

Очаквах те...

Ти беше миг,

припърхал

във зениците на времето.

И беше полъх -

в дългата ми нощ...

И във съмнения за вик,

разкъсал сетивата ми

с неверие,

което...

непосилно се роди

във тихата раздяла

със сърцето...

Очаквах те...

И беше спазъм,

сладък спазъм,

разкъсващ

животворно

самотата...

До сетен миг,

заровил шепи

във хладната

прегръдка...

на земята.

Очаквам те -

недосънуван сън

в кутията

с неслучени вълшебства.

А аз съм тук.

Остава в мене

тишината.



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...