Очаквах те...

Ти беше миг,

припърхал

във зениците на времето.

И беше полъх -

в дългата ми нощ...

И във съмнения за вик,

разкъсал сетивата ми

с неверие,

което...

непосилно се роди

във тихата раздяла

със сърцето...

Очаквах те...

И беше спазъм,

сладък спазъм,

разкъсващ

животворно

самотата...

До сетен миг,

заровил шепи

във хладната

прегръдка...

на земята.

Очаквам те -

недосънуван сън

в кутията

с неслучени вълшебства.

А аз съм тук.

Остава в мене

тишината.