Остана тишината
Очаквах те...
Ти беше миг,
припърхал
във зениците на времето.
И беше полъх -
в дългата ми нощ...
И във съмнения за вик,
разкъсал сетивата ми
с неверие,
което...
непосилно се роди
във тихата раздяла
със сърцето...
Очаквах те...
И беше спазъм,
сладък спазъм,
разкъсващ
животворно
самотата...
До сетен миг,
заровил шепи
във хладната
прегръдка...
на земята.
Очаквам те -
недосънуван сън
в кутията
с неслучени вълшебства.
А аз съм тук.
Остава в мене
тишината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
