25 янв. 2015 г., 14:15

Останах в самотата неразбрана 

  Поэзия » Другая
477 0 0

 

Останах в самотата неразбрана,

веселието всеки сподели…

Изглеждах безпристрастна и засмяна,

а всичко в мен дълбаеше следи!

 

Нуждаех се от рамо на приятел,

от поглед  мил, познаваща ръка,

а времето – безмълвен наблюдател,

покриваше с  мълчание деня!

 

И тишината стана неразделна

със  моята човешка същина,

мечтите  се превърнаха в безделни

и станаха надежди-рутина…

© Екатерина Спасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??