Останах в самотата неразбрана
Останах в самотата неразбрана,
веселието всеки сподели…
Изглеждах безпристрастна и засмяна,
а всичко в мен дълбаеше следи!
Нуждаех се от рамо на приятел,
от поглед мил, познаваща ръка,
а времето – безмълвен наблюдател,
покриваше с мълчание деня!
И тишината стана неразделна
със моята човешка същина,
мечтите се превърнаха в безделни
и станаха надежди-рутина…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Спасова Всички права запазени
