Останах в самотата неразбрана,
веселието всеки сподели…
Изглеждах безпристрастна и засмяна,
а всичко в мен дълбаеше следи!
Нуждаех се от рамо на приятел,
от поглед мил, познаваща ръка,
а времето – безмълвен наблюдател,
покриваше с мълчание деня!
И тишината стана неразделна
със моята човешка същина,
мечтите се превърнаха в безделни
и станаха надежди-рутина…
© Екатерина Спасова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
