Jan 25, 2015, 2:15 PM

Останах в самотата неразбрана 

  Poetry » Other
476 0 0

 

Останах в самотата неразбрана,

веселието всеки сподели…

Изглеждах безпристрастна и засмяна,

а всичко в мен дълбаеше следи!

 

Нуждаех се от рамо на приятел,

от поглед  мил, познаваща ръка,

а времето – безмълвен наблюдател,

покриваше с  мълчание деня!

 

И тишината стана неразделна

със  моята човешка същина,

мечтите  се превърнаха в безделни

и станаха надежди-рутина…

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??