Останах в самотата неразбрана

Останах в самотата неразбрана,

веселието всеки сподели…

Изглеждах безпристрастна и засмяна,

а всичко в мен дълбаеше следи!

Нуждаех се от рамо на приятел,

от поглед  мил, познаваща ръка,

а времето – безмълвен наблюдател,

покриваше с  мълчание деня!

И тишината стана неразделна

със  моята човешка същина,

мечтите  се превърнаха в безделни

и станаха надежди-рутина…