17 мая 2020 г., 12:39

Останал си 

  Поэзия » Любовная
500 4 6

Останал си, прегърнал си звездата,

която бледо заминава със нощта си,

по устните ти вижда се печата,

оставен от жена и от греха ѝ.

Прехласнатата утрин се задава

от изток, позлатена от лъчите,

все още спиш погълнат от съня си

с усмивка кадифена, неприкрита.

И само тихи стъпки се прокрадват

довели аромат на перуника,

сънят си тръгва и отново жажда

потръпва, непокорно се усилва.

За две ръце по-меки от коприна

и поглед неприличен на блудница.

И вълчи глад, и обич сляпа...

Дошъл си тук след воя на вълчица.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??