Останал си
Останал си, прегърнал си звездата,
която бледо заминава със нощта си,
по устните ти вижда се печата,
оставен от жена и от греха ѝ.
Прехласнатата утрин се задава
от изток, позлатена от лъчите,
все още спиш погълнат от съня си
с усмивка кадифена, неприкрита.
И само тихи стъпки се прокрадват
довели аромат на перуника,
сънят си тръгва и отново жажда
потръпва, непокорно се усилва.
За две ръце по-меки от коприна
и поглед неприличен на блудница.
И вълчи глад, и обич сляпа...
Дошъл си тук след воя на вълчица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
