Остани...
Не ми се спи тази нощ.
Тук при мен остани!
Нека твоите длани горещи,
да ме галят до късни зори!
Нека пак да потъвам в забрава,
впила поглед в твойте очи!
Те ме водят, през мека морава
и завличат ме в тъмни гори.
Нека тътен от буря долавям
и светкавица в мен да трещи,
а когато затвориш вратата след себе си,
да се окъпя в дъжд от сълзи!
Тук при мен остани!
Нека твоите длани горещи,
да ме галят до късни зори!
Нека пак да потъвам в забрава,
впила поглед в твойте очи!
Те ме водят, през мека морава
и завличат ме в тъмни гори.
Нека тътен от буря долавям
и светкавица в мен да трещи,
а когато затвориш вратата след себе си,
да се окъпя в дъжд от сълзи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
