14 июн. 2008 г., 16:53

Остани

1.4K 0 2
Ти идваш в мрака. Заставаш на моята врата.
Тъмно е, този път не те очаквах. Но усещам топлина.
Стоиш пред мен и безмълвно гледаш моето лице.
Аз към теб пристъпвам и протягам своите ръце...
Отново ти прощавам, отново те приемам, дори и да боли.
Виждам толко болка в теб, нима мога да го понеса?
Отново пускам те в дома ми, откъдето гонех те преди.
Пускам те дори да знам, че за пореден път греша...
Какво ми казваш? Отново молиш ме да ти простя.
Нима имам избор? Нима мога вратата пред теб да затворя.
Искаш прошка. Не питаш даже как се чувствам аз.
Гледаш ме с този тъжен поглед. Как мога да те изгоня?
Всеки път, когато ме лъжеше, усещах твоите студени ръце.
Ти ме оставяше сама, а аз безмълвно свеждах очи.
А когато страдаш и когато е самотно твоето сърце,
аз тугъвам заедно с теб и плача с твоите сълзи...
Сега се връщаш, за първи път истински наранен.
Осъзнал си какво си ми причинил, сега и теб те боли.
Връщаш се. Търсиш подкрепа и прошка от мен.
Но този път не те гоня, а тихо прошепвам : "Остани...".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайнствената Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...