14.06.2008 г., 16:53

Остани

1.4K 0 2
Ти идваш в мрака. Заставаш на моята врата.
Тъмно е, този път не те очаквах. Но усещам топлина.
Стоиш пред мен и безмълвно гледаш моето лице.
Аз към теб пристъпвам и протягам своите ръце...
Отново ти прощавам, отново те приемам, дори и да боли.
Виждам толко болка в теб, нима мога да го понеса?
Отново пускам те в дома ми, откъдето гонех те преди.
Пускам те дори да знам, че за пореден път греша...
Какво ми казваш? Отново молиш ме да ти простя.
Нима имам избор? Нима мога вратата пред теб да затворя.
Искаш прошка. Не питаш даже как се чувствам аз.
Гледаш ме с този тъжен поглед. Как мога да те изгоня?
Всеки път, когато ме лъжеше, усещах твоите студени ръце.
Ти ме оставяше сама, а аз безмълвно свеждах очи.
А когато страдаш и когато е самотно твоето сърце,
аз тугъвам заедно с теб и плача с твоите сълзи...
Сега се връщаш, за първи път истински наранен.
Осъзнал си какво си ми причинил, сега и теб те боли.
Връщаш се. Търсиш подкрепа и прошка от мен.
Но този път не те гоня, а тихо прошепвам : "Остани...".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайнствената Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...