26 мая 2007 г., 05:37

Остани

866 0 0
Аз не зная кой си,
но всеки път идваш при мен,
в мойте сънища
в мечтите ми, които плачат всеки ден...
Аз не зная кой си,
но всеки път се раждаш в душата ми,
в моите очи, в кръвта ми,
която носи ранения полет на мисълта ми...
Аз не зная кой си,
но всеки път улавяш ръката ми
в моите желания, в покаянията ми,
които отброяват времето на промяната ми...
Аз не зная кой си,
но всеки път изгаряш сърцето ми
в моите бягства, в пътеките ми,
които търсят извора на свободата ми...
Аз не зная кой си,
но всеки път идваш при мен,
в моите тайни, в любовта ми
остани... макар и далеч от мен!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Айбигел айбигел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...