May 26, 2007, 5:37 AM

Остани

  Poetry
869 0 0
Аз не зная кой си,
но всеки път идваш при мен,
в мойте сънища
в мечтите ми, които плачат всеки ден...
Аз не зная кой си,
но всеки път се раждаш в душата ми,
в моите очи, в кръвта ми,
която носи ранения полет на мисълта ми...
Аз не зная кой си,
но всеки път улавяш ръката ми
в моите желания, в покаянията ми,
които отброяват времето на промяната ми...
Аз не зная кой си,
но всеки път изгаряш сърцето ми
в моите бягства, в пътеките ми,
които търсят извора на свободата ми...
Аз не зная кой си,
но всеки път идваш при мен,
в моите тайни, в любовта ми
остани... макар и далеч от мен!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айбигел айбигел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...