26 may 2007, 5:37

Остани

  Poesía
867 0 0
Аз не зная кой си,
но всеки път идваш при мен,
в мойте сънища
в мечтите ми, които плачат всеки ден...
Аз не зная кой си,
но всеки път се раждаш в душата ми,
в моите очи, в кръвта ми,
която носи ранения полет на мисълта ми...
Аз не зная кой си,
но всеки път улавяш ръката ми
в моите желания, в покаянията ми,
които отброяват времето на промяната ми...
Аз не зная кой си,
но всеки път изгаряш сърцето ми
в моите бягства, в пътеките ми,
които търсят извора на свободата ми...
Аз не зная кой си,
но всеки път идваш при мен,
в моите тайни, в любовта ми
остани... макар и далеч от мен!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айбигел айбигел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...