Любовта ми към теб е тиха, търпелива и спокойна.

Не бърза, знае че може и да чака вечно.

Още повече, ако си тръгнеш. А ти ще тръгнеш.

Ще се влюбвам ли всяка сутрин все така в теб?

Няма да си пред очите ми, но ще идваш в съня ми.

Няма да чувам гласа ти, но когато пиша, пиша на теб.

И ще те рисувам. Не портрет, ще рисувам чувството, идеята за теб.

Един път ще е слънчево, друг път студено, но все ще е красиво. Също като теб.

Знаеш, че ще ми липсваш, но не знаеш колко. 

Още си тук, а само идеята, че си отиваш ми причинява болка. Остани.