Остани
491
0
1
Любовта ми към теб е тиха, търпелива и спокойна.
Не бърза, знае че може и да чака вечно.
Още повече, ако си тръгнеш. А ти ще тръгнеш.
Ще се влюбвам ли всяка сутрин все така в теб?
Няма да си пред очите ми, но ще идваш в съня ми.
Няма да чувам гласа ти, но когато пиша, пиша на теб.
И ще те рисувам. Не портрет, ще рисувам чувството, идеята за теб.
Един път ще е слънчево, друг път студено, но все ще е красиво. Също като теб.
Знаеш, че ще ми липсваш, но не знаеш колко.
Още си тук, а само идеята, че си отиваш ми причинява болка. Остани.
© Георги Василев All rights reserved.
