25.10.2015 г., 1:56

Остани

494 0 1

Любовта ми към теб е тиха, търпелива и спокойна.

Не бърза, знае че може и да чака вечно.

 

Още повече, ако си тръгнеш. А ти ще тръгнеш.

Ще се влюбвам ли всяка сутрин все така в теб?

 

Няма да си пред очите ми, но ще идваш в съня ми.

Няма да чувам гласа ти, но когато пиша, пиша на теб.

 

И ще те рисувам. Не портрет, ще рисувам чувството, идеята за теб.

Един път ще е слънчево, друг път студено, но все ще е красиво. Също като теб.

 

Знаеш, че ще ми липсваш, но не знаеш колко. 

Още си тук, а само идеята, че си отиваш ми причинява болка. Остани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...