25.10.2015 г., 1:56

Остани

495 0 1

Любовта ми към теб е тиха, търпелива и спокойна.

Не бърза, знае че може и да чака вечно.

 

Още повече, ако си тръгнеш. А ти ще тръгнеш.

Ще се влюбвам ли всяка сутрин все така в теб?

 

Няма да си пред очите ми, но ще идваш в съня ми.

Няма да чувам гласа ти, но когато пиша, пиша на теб.

 

И ще те рисувам. Не портрет, ще рисувам чувството, идеята за теб.

Един път ще е слънчево, друг път студено, но все ще е красиво. Също като теб.

 

Знаеш, че ще ми липсваш, но не знаеш колко. 

Още си тук, а само идеята, че си отиваш ми причинява болка. Остани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...