23 июн. 2015 г., 21:22

Остани до мен

1.2K 2 0

Почувствах се отново жива

след твоята слънчева поява.

Учиш ме, подкрепата красива

ме кара дълго да мечтая.

 

Показваш ми по начин непонятен,

че държиш на моята осанка.

С жестове и думи на учител властен

извират тайни чувства от душата.

 

Не говориш много и всеки ден

усещам скритата ти топлина.

Повярвай ми, искам ти да си до мен,

да ме даряваш с обич, светлина.

 

Уж си близо, а всъщност си далеч.

Нежен лъч от утринно сияние.

Вечер в съня ми провираш се и веч

рисуваш краски от любовното мечтание.

 

Моля остани до мен, недей си тръгва!

Ти си нежен полъх в моята душа.

Докосваш като слънце, като светлина –

разкрасяваш живота, стопяваш моята тъга.

 

Автор: Виктория Милчева

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Милчева Все права защищены

Произведението е включено в:

Обичай ме навеки. Лирика 🇧🇬

Обичай ме навеки. Лирика
1.9K 6 2

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...