23.06.2015 г., 21:22

Остани до мен

1.2K 2 0

Почувствах се отново жива

след твоята слънчева поява.

Учиш ме, подкрепата красива

ме кара дълго да мечтая.

 

Показваш ми по начин непонятен,

че държиш на моята осанка.

С жестове и думи на учител властен

извират тайни чувства от душата.

 

Не говориш много и всеки ден

усещам скритата ти топлина.

Повярвай ми, искам ти да си до мен,

да ме даряваш с обич, светлина.

 

Уж си близо, а всъщност си далеч.

Нежен лъч от утринно сияние.

Вечер в съня ми провираш се и веч

рисуваш краски от любовното мечтание.

 

Моля остани до мен, недей си тръгва!

Ти си нежен полъх в моята душа.

Докосваш като слънце, като светлина –

разкрасяваш живота, стопяваш моята тъга.

 

Автор: Виктория Милчева

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Милчева Всички права запазени

Произведението е включено в:

Обичай ме навеки. Лирика

Обичай ме навеки. Лирика
8,00 лв.
1.9K 6 2

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...