20 янв. 2005 г., 10:07

Остани и тази нощ

Поэзия

1.9K 0 6

Не си отивай... Моля те,
почакай, спри!...
Да те погледна за последно.
Навън вали... Не тръгвай!...
Остани и тази вечер.
Остани...
Да помълчим загледани един в друг...
Остани да те докосна
с въздушна струя топлина.
Във мойта крепост те допуснах.
Остани...
Не тръгвай във нощта...
Ще те погълне мрака,
ще останеш в спомена ми сянка,
подгизнала
от тихо падащия дъжд.
Остани така,
огрян от пламъка мъждукащ
едва... едва.
А утре призори, тръгни си.
Върви - наистина ли го реши?!
Преди да съм отворила очи,
докато бродиш още във съня ми,
докато още ме държи
пиянството на твоите целувки,
докато раздвижа тялото си отмаляло,
залитащо от любовен махмурлук...
Тръгни тогава - призори,
преди да се опомня.
Отнеси последната надежда.
Изгори и онзи сноп от вяра.
Потопи в морето от мечтите ми
след тебе разпилени
тази последна, сляпа, истинска предадена любов.
Вземи и прошката ми с пожелание -
Да се научиш да я даваш...

21.04.2004г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

jeni_nik (Женя Николова)

Красиво е...и малко тъжно.

2005-03-23T17:12:05+02:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Браво Катина,наистина е страшно!

2005-01-20T19:53:17+02:00
margi (Маргаритка Харизанова)

Прекрасно е....

2005-01-20T19:22:01+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Колко много болка и нежност си предала в този стих. Браво! 6

2005-01-20T19:07:20+02:00
горицаЗелена (Нели Димитрова)

Съпреживях го - горчиво, болезнено и красиво усещане! Чудесен стих, силен финал!

2005-01-20T12:25:59+02:00