20 июн. 2017 г., 23:07

Остани при мен

1.2K 1 2

 

Остани при мен

Остави си при мене сълзите,
да ги слея с прозрачния дъжд,
за да грейне синчеца във синьо,
ококорен сред зрялата ръж.

Остави си при мене ръцете,
за да милваш, когато боли,
и да палиш звезди по лицето ми,
лъч закрила от гъсти мъгли. 

Остави си при мене очите,
да погледна през тях свобода,
за да могат да литнат мечтите,
и да ваят живот от страстта.
 
Остави си при мене сърцето,
да го топля в студената нощ,
светлина да му дам от небето,
да засвети в брилянтен разкош.

Остави си при мене душата,
за да пиеш мен... жива вода,
аз съм стръкче любов в празнотата ти,
и съм странна... но твоя съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Еееее, Тоше, отвя ми мозъка Не, че имам такъв... Благодаря ти! Много е хубаво!
  • Обичам твоите коси
    нощем в тъмното когато
    по вълните в техните къдри
    зайчетата лунни бягат.

    Обичам твоите ръце
    най-нежно галещите на земята
    с пръстчетата си изпреждат те
    върху листа аромата на цветята.

    Обичам устните ти жарки
    малиновия гланц от тях да пия
    и между двете ухаещи шишарки
    на топчица блаженно да се свия.

    Обичам те когато си до мен
    сластно с устни тялото ти вая
    и до забрава пълна нощ и ден
    пръстчетата мои с тебе си играят.

    Обичам те когато няма те до мен
    С духът си нощем в стих те вграждам
    с куп лъчи посрещам идващият ден
    С мисълта за теб в него се прераждам!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...