Остани при мен

Остави си при мене сълзите,
да ги слея с прозрачния дъжд,
за да грейне синчеца във синьо,
ококорен сред зрялата ръж.

Остави си при мене ръцете,
за да милваш, когато боли,
и да палиш звезди по лицето ми,
лъч закрила от гъсти мъгли.

Остави си при мене очите,
да погледна през тях свобода,
за да могат да литнат мечтите,
и да ваят живот от страстта.

Остави си при мене сърцето,
да го топля в студената нощ,
светлина да му дам от небето,
да засвети в брилянтен разкош.

Остави си при мене душата,
за да пиеш мен... жива вода,
аз съм стръкче любов в празнотата ти,
и съм странна... но твоя съдба.

Свързани произведения

nezemna (Неземна)

2017-06-25T10:31:32+03:00

Еееее, Тоше, отвя ми мозъка Не, че имам такъв... Благодаря ти! Много е хубаво!
TodorNikolov.1 (Todor Nikolov)

2017-06-25T00:13:21+03:00

Обичам твоите коси
нощем в тъмното когато
по вълните в техните къдри
зайчетата лунни бягат.

Обичам твоите ръце
най-нежно галещите на земята
с пръстчетата си изпреждат те
върху листа аромата на цветята.

Обичам устните ти жарки
малиновия гланц от тях да пия
и между двете ухаещи шишарки
на топчица блаженно да се свия.

Обичам те когато си до мен
сластно с устни тялото ти вая
и до забрава пълна нощ и ден
пръстчетата мои с тебе си играят.

Обичам те когато няма те до мен
С духът си нощем в стих те вграждам
с куп лъчи посрещам идващият ден
С мисълта за теб в него се прераждам!