20.06.2017 г., 23:07

Остани при мен

1.2K 1 2

 

Остани при мен

Остави си при мене сълзите,
да ги слея с прозрачния дъжд,
за да грейне синчеца във синьо,
ококорен сред зрялата ръж.

Остави си при мене ръцете,
за да милваш, когато боли,
и да палиш звезди по лицето ми,
лъч закрила от гъсти мъгли. 

Остави си при мене очите,
да погледна през тях свобода,
за да могат да литнат мечтите,
и да ваят живот от страстта.
 
Остави си при мене сърцето,
да го топля в студената нощ,
светлина да му дам от небето,
да засвети в брилянтен разкош.

Остави си при мене душата,
за да пиеш мен... жива вода,
аз съм стръкче любов в празнотата ти,
и съм странна... но твоя съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еееее, Тоше, отвя ми мозъка Не, че имам такъв... Благодаря ти! Много е хубаво!
  • Обичам твоите коси
    нощем в тъмното когато
    по вълните в техните къдри
    зайчетата лунни бягат.

    Обичам твоите ръце
    най-нежно галещите на земята
    с пръстчетата си изпреждат те
    върху листа аромата на цветята.

    Обичам устните ти жарки
    малиновия гланц от тях да пия
    и между двете ухаещи шишарки
    на топчица блаженно да се свия.

    Обичам те когато си до мен
    сластно с устни тялото ти вая
    и до забрава пълна нощ и ден
    пръстчетата мои с тебе си играят.

    Обичам те когато няма те до мен
    С духът си нощем в стих те вграждам
    с куп лъчи посрещам идващият ден
    С мисълта за теб в него се прераждам!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...