Остани тази нощ и ела там, където те чакам-

в непознати ливади, осеяни с бели цветя.

Там, където по своето тяло ще чувстваме мрака.

Дето в кладенци с лепкава влага щурците не спят.

Остани тази нощ! Подари миг от своето време!

Нека заедно пламнем в пожара на новия ден!

Нека както отчаяно влюбена вярвам във тебе

Тъй и ти да намериш за миг идеала си в мен.

Прозорецът гасне. Смутено отиват си вече

Моите погледи жадни и мръзнат вън мойте мечти.

Толкова си близо и така далече…

Тази нощ не заспивай! Тази нощ остани!