Остани тази нощ и ела там, където те чакам-
в непознати ливади, осеяни с бели цветя.
Там, където по своето тяло ще чувстваме мрака.
Дето в кладенци с лепкава влага щурците не спят.
Остани тази нощ! Подари миг от своето време!
Нека заедно пламнем в пожара на новия ден!
Нека както отчаяно влюбена вярвам във тебе
Тъй и ти да намериш за миг идеала си в мен.
Прозорецът гасне. Смутено отиват си вече
Моите погледи жадни и мръзнат вън мойте мечти.
Толкова си близо и така далече…
Тази нощ не заспивай! Тази нощ остани!