Остарявам
По онзи начин,
по който трябва,
аз остарявам.
Красиво.
Смислено.
Тънки, фини линийки
покрай очите.
Тънки, леки диплички
около кръста.
Аз остарявам.
По начина,
по който трябва.
Домът ми става
все по-светъл,
по-точен в своята практичност.
Детето все по-независимо,
по-умно
и приятно-мислещо,
творящо,
зрящо
и чувствително.
Светът със мене помъдрява.
Слънцето изгрява всеки ден.
По начина,
по който трябва...
25.02.2011.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Иванова Все права защищены
