Остава само, само......
Когато всичко сторено е от любов.
а се окаже, толкова ненужно.
Когато се събличаш и оставаш Зов,
а вятърът не духа вече южно -
свиваш се, като в шушулка семе -
забравяш, че си вече плод,
за корен се не сещаш, а е време
да предадеш щафетата на своя род.
Сърцето ти когато не реди балади
и не се пресяга лудо към чинелите,
огледалото не помни, че били сме млади,
и дефиницията е сбъркана „за смелите”.
Когато споменът за огнено танго
не те завърта в бесен ритъм,
а гореща капчица блести в око -
съзнаваш, че животът е проскитан.
Когато всичко сторено е от любов,
а си пропуснал себе да обичаш,
когато за промяната не си готов -
кому е нужно Душата да събличаш?
Остава само, само да обичаш…!
Ренета Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
